Говоря ви, хора, съвсем като брат-
дали не ви стига скръбта в този свят,
дали не ви стряска най-простия факт,
че всеки ваш близък, сестра или брат
разделя се с белия свят по реда си,
та обиквате куче, което един ден сърцето ви ще разкъса.
Купуваш си куче и мислиш си вече,
че вярност до гроб си си купил, човече,
че най после имаш приятел готов
дори да сгрешиш да те гледа с любов...
Но казвам ти, друже, не си бил с ума си,
щом взел си си куче което един ден сърцето ти ще разкъса.
Вярно - умно е, мило е, не създава проблеми,
но понякога дните му свършват без време-
от астма или треска, а не дай си, Боже,
сам куршум да му теглиш да се наложи...
затова ме послушай и недей да се въсиш -
не си взимай куче, един ден сърцето ти ще разкъса.
Или - ей тъй на - връщаш се привечер вкъщи,
приятелят, който от вратата прегръщаш
и с чиито закачки до болка си свикнал,
в своя ъгъл лежи - някак странно притихнал...
Ще откриеш един ден, но уви, твърде късно,
че обикнеш ли куче, неизбежно сърцето ти ще разкъса.
Животът е кратък, а ядове много.
Защо си създаваш още, за Бога?
Достатъчно дълго ще страдаш в Ада,
та...има ли смисъл и тук да се страда?
Природата...тя интереса си знае -
навеки не дава, а само - на заем.
Днес щедра е - утре ще връщаш със лихва!
Горчиво ще плачеш, щом днес се усмихваш!
На свой гръб изпитал съм нрава й мръсен.
Обичаш ли куче - един ден сърцето ти ще разкъса.
Браво!
ОтговорИзтриванеБлагодаря :)